Изчисляване на себестойност по FIFO
Себестойност на продадените стоки и оставащ запас по метода FIFO при партиди с различни цени; сравнение със среднопретеглената цена и LIFO.
Себестойността на продадените стоки е покупната цена на търговските стоки, които сте продали през даден период, и се изчислява по формулата начални наличности + нетни покупки за периода − крайни наличности. Нетните покупки се получават, като към стойността на покупките се добавят разходите по покупката, например транспорт, и се приспаднат върнатите стоки и отстъпките. Този инструмент изчислява едновременно себестойността на продадените стоки, стойността на стоките, готови за продажба, брутната печалба от продажби, брутния марж и оборота на запасите; всички суми се въвеждат без ДДС.
Net alış = Dönem içi alışlar + Alış giderleri − Alış iadeleri ve iskontoları Satışa hazır mal = Dönem başı stok + Net alış Satılan malın maliyeti = Satışa hazır mal − Dönem sonu stok Brüt satış kârı = Net satışlar − Satılan malın maliyeti Brüt kâr marjı = Brüt satış kârı ÷ Net satışlar × 100 Stok devir hızı = Satılan malın maliyeti ÷ ((Dönem başı stok + Dönem sonu stok) ÷ 2)
Себестойността на продадените стоки (накратко СПС) е не продажната цена, а покупната цена на стоките, които сте продали през периода. При изчисляване на печалбата това е първото перо, което се приспада от оборота: ако през даден месец сте продали за 210.000 ₺ стоки, които сте купили за 140.000 ₺, брутната ви печалба преди разходи като наем и заплати е 70.000 ₺.
Сборът от покупките за периода не е себестойността на продадените стоки. Ако през месеца сте купили стоки за 150.000 ₺ и част от тях е останала по рафтовете, останалото не е разход за този месец, а наличност, пренесена към следващия. Началните и крайните наличности във формулата са там, за да коригират тази разлика.
Един магазин започва тримесечието с наличности за 40.000 ₺, през тримесечието купува стоки за 150.000 ₺, плаща 5.000 ₺ транспорт за тези покупки и връща на доставчика стоки за 3.000 ₺. При инвентаризацията в края на тримесечието по рафтовете са останали стоки за 52.000 ₺. Нетните продажби са 210.000 ₺.
| Позиция | Изчисление | Сума |
|---|---|---|
| Начални наличности | 40.000 ₺ | |
| + Нетни покупки | 150.000 + 5.000 − 3.000 | 152.000 ₺ |
| = Стоки, готови за продажба | 40.000 + 152.000 | 192.000 ₺ |
| − Крайни наличности | инвентаризация | 52.000 ₺ |
| = Себестойност на продадените стоки | 192.000 − 52.000 | 140.000 ₺ |
| Брутна печалба от продажби | 210.000 − 140.000 | 70.000 ₺ |
| Брутен марж | 70.000 ÷ 210.000 | %33,33 |
| Оборот на запасите | 140.000 ÷ ((40.000 + 52.000) ÷ 2) | 3,04 пъти |
През тримесечието запасите са се обърнали 3,04 пъти, т.е. стоките по рафтовете са се продавали средно за 30 дни. За да видите оборота на годишна или месечна база и в дни, въведете себестойността на продадените стоки, която получихте на тази страница, в инструмента за изчисляване на оборота на запасите.
Единственото перо във формулата, което не може да се предположи, са крайните наличности, и именно те най-много влияят на резултата: ако при инвентаризацията запишете със 5.000 ₺ по-малко стоки, себестойността на продадените стоки излиза с 5.000 ₺ по-висока, а печалбата — с 5.000 ₺ по-ниска. Крайните наличности се определят, като количествата, намерени при инвентаризацията в последния ден на периода, се умножат по единичната себестойност и се съберат. За описване на инвентаризацията артикул по артикул е готов шаблонът за инвентаризация на склада, а за подписан протокол — протоколът за инвентаризация на запасите.
Ако сте купували един и същ продукт на различни цени през периода, „единичната себестойност“ не е едно число и оценката на оставащите запаси зависи от избрания метод. За да видите себестойността на продадените стоки и стойността на оставащите запаси по партиди, при метод, който започва от най-старата покупка, използвайте инструмента за изчисляване на себестойност по FIFO; инструментът сравнява същите партиди и със среднопретеглената цена. Кой метод на оценка да се използва във вашето счетоводство, определете със своя счетоводител.
Като отворите по един ред за всеки месец, можете да следите себестойността на продадените стоки и брутната печалба в Excel. В колона A запишете месеца, в B — началните наличности, в C — покупките, в D — разходите по покупките, в E — върнатите стоки и отстъпките, в F — сумата от инвентаризацията в края на месеца, в H — нетните продажби:
G2 (satılan malın maliyeti): =B2+C2+D2-E2-F2 I2 (brüt kâr): =H2-G2 J2 (brüt kâr marjı): =EĞERHATA(I2/H2;0) B3 (sonraki ayın dönem başı): =F2
Дръпнете G2, I2 и J2 надолу; форматирайте колона J като процент. Формулата в B3 прави крайните наличности на всеки месец начални наличности за следващия — така само началните наличности на първия месец се въвеждат ръчно. В английския Excel се използва IFERROR вместо локализираното име на функцията, а вместо точка и запетая — запетая.
Ако искате да съберете колоната с покупки от друго място, месечният сбор на категорията „Покупка на стока“ в шаблона за проследяване на приходи и разходи е добър източник; за водене на покупките документ по документ може да се използва шаблонът за проследяване на фактури.
Основата на нетните покупки е стойността без ДДС по фактурите за стоките, купени през периода с цел продажба. Върнатите на доставчика стоки и получените впоследствие отстъпки се приспадат от тази сума. Разходи, пряко свързани с покупката, като транспорта до склада ви, обикновено се добавят към покупната себестойност; оперативните разходи като наем, електричество и заплати се записват не в себестойността на продадените стоки, а в отделни разходни пера.
Кои разходи да се добавят към себестойността и кои сметки да се ползват при осчетоводяването е счетоводно решение; изяснете го със своя счетоводител. Инструментът изчислява със сумите, които вие зададете.
Тази формула е за търговски стоки, които купувате и продавате в същия вид. В предприятие, което купува суровини и произвежда продукция, в себестойността на продадената продукция освен суровините влизат и трудът и производствените разходи; това изчисление не се прави с този инструмент.
Отношението на себестойността на продадените стоки към нетните продажби (в примера 66,67%) показва каква част от оборота ви отива за самата стока; останалите 33,33% трябва да покрият наема, заплатите и другите разходи и да оставят печалба. Ако това съотношение се покачва от период на период, значи или покупните ви цени растат по-бързо от продажните, или растат бракът и загубите, или инвентаризацията излиза с недостиг.
Когато определяте продажната цена на един продукт, гледайте последната покупна цена, а не средната за периода: въведете последната покупна цена и желания марж в инструмента за изчисляване на марж.
Себестойност на продадените стоки = начални наличности + нетни покупки за периода − крайни наличности. Например, ако в началото на периода има наличности за 40.000 ₺, през периода са купени стоки за нетно 152.000 ₺ и при инвентаризацията в края на периода са останали стоки за 52.000 ₺, себестойността на продадените стоки е 40.000 + 152.000 − 52.000 = 140.000 ₺.
Начални наличности + (покупки + разходи по покупките − върнати стоки и отстъпки) − крайни наличности. Изразът в скобите са нетните покупки; сборът от началните наличности и нетните покупки се нарича стоки, готови за продажба.
Не. Покупките са всички стоки, които сте купили през периода; себестойността на продадените стоки е само продадената им част. Стоката, останала по рафтовете, се пренася към следващия период като крайна наличност и влиза в себестойността на този период.
Не. Покупките, върнатите стоки, наличностите за периода и продажбите се въвеждат със суми без ДДС; ДДС се следи отделно. За да намерите сумата без ДДС, можете да ползвате инструмента за изчисляване на ДДС.
Брутна печалба от продажби = нетни продажби − себестойност на продадените стоки. При нетни продажби от 210.000 ₺ и себестойност на продадените стоки 140.000 ₺ брутната печалба е 70.000 ₺, а брутният марж е 70.000 ÷ 210.000 = 33,33%. Оперативните разходи като наем и заплати се приспадат от тази печалба допълнително.
Формулата дава отрицателна себестойност; това винаги е грешка в данните. Обикновено не е въведена някоя фактура за покупка, началните наличности са записани непълно или при инвентаризацията единичната себестойност е умножена погрешно.
Да. Същата формула важи и за един продукт: стойност на началните наличности на продукта + нетни покупки на продукта − стойност на крайните наличности. Ако сте купували продукта на различни цени, инструментът за изчисляване на себестойност по FIFO смята себестойността на продадените стоки по партиди.
Не. Изчислението се извършва изцяло във вашия браузър; сумите не се изпращат до никакъв сървър.
Себестойност на продадените стоки и оставащ запас по метода FIFO при партиди с различни цени; сравнение със среднопретеглената цена и LIFO.
Колко пъти годишно се оборотва запасът ви, за колко дни се изчерпва, колко пари са блокирани в склада?
Сравнява количеството в системата с физическото преброяване и автоматично отчита липси, излишъци и стойността на загубите.
Сумира приходите и разходите по категории; автоматично извежда ДДС, общата сума и нетната печалба/загуба.
Търсени термини: изчисляване на себестойност на продадените стокикак се изчислява себестойността на продадените стокиформула за себестойност на продадените стокикакво е себестойност на продадените стокитаблица за себестойност на продадените стокисебестойност на продадените стоки в Excelизчисляване на брутна печалба от продажби
Последна актуализация: 5 октомври 2026